11 мар. 2011 г., 15:44

Женска сила

899 0 4

ЖЕНСКА СИЛА


Мога да стисна
ръката си в юмрук
и да се отбраня
от всяка  беда.
Мога да се изправя
срещу смъртта -
очи в очи още сега,
без да трепна
от нея и се смутя.
Мога да летя
с любов в стиха
с истинска мечта,
без лъжа и суета
до края на света.
Мога да направя това,
просто защото съм жена,
твърда, като камък
от  вечна скала.
Но не мога да спра
едната сълза,
когато те няма
до мене в света,
а вкусвам аромата ти
от дъжда.
Не мога да скрия
никога тази сълза
по Любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Лидия Сиркавара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря сърдечно на коментиралите стиха ми!
  • Лидия, стихотворението ми харесва,
    а коментарът не трябваше да дере,
    а малко емоциите ти да сресва.
    Не се получи,
    надявам се желаното от теб да се случи.
  • do iren5
    Това е мое мислене, може би повлияно от много години живот на север.
    Да не забравяме, че условията определят характера.Ние сме жени, но всяка от нас е индивидуалност и в това е красотата ни.Отразила съм това,което чувствам. Поздрави!
  • Знам ли?
    Мисля, че жените
    можем дори да сдържаме сълзите.
    А от бедите не винаги се браним сами,
    защото разчитаме, че има кой да ни спаси.
    Но във всички периоди различни,
    търсим сили в себе си - дори и утопични.

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...