Жертвите сме ние...
Събрахме се случайно, две вселени,
и нежно разтопиха се ядрата,
от цяла вечност бяхме разделени,
познахме се и вплетохме съдбата.
В картина изрисувана в сърцата,
преляхме се, обрулени души,
объркани, затънали в лъжата,
и жертви на окаяни ловци.
На слаби ни се правят, а обсебват,
превърнаха ни в жертвени олтари,
и милите, със упрек ни преследват,
изпиват ни със своите кошмари.
Страхът във тях, уби във нас вината,
обичат ни, но все да сме до тях,
духът пък в нас поиска свободата,
живот си пожела, със много смях.
Не можем все да бъдем слепи жертви,
заслужиха си с его ориста,
не се обича искайки ни мъртви,
не се задържа с ревност любовта.
© Неземна All rights reserved.
