Aug 30, 2008, 12:23 PM

Жестока присъда! 

  Poetry » Love
512 0 1
Стоиш пред мен сега с кръвясали устни,
плачеща и молеща за моята любов.
Искаш всичко да се върне както преди,
но ето, сега всичко  е различно и някак си студено.

Виж, моите сълзи одавна вече пресъхнаха!
Моето сърце стана по-ледено от всякога,
но в гърдите мои нов пламък ще гори!
Твоята любов не ме интересува вече!

В онази юлска нощ, когато те видях с него,
 в сърцето мое зла прокоба се втаи!
Когато те видях с него да се целуваш,
сякаш ада се строполи върху мен!

И оттогава спрях да вярвам на твоите сълзи.
И нека в тази нощ, тъй студена и мрачна,
виж моята най-жестока присъда,
да бъда сам завинаги с моята тъга.

Всяка вечер, когато лягам уморен,
аз виждам своята зла присъда,
да бъда обречен вечно да страдам.
Но краят е близо и ти си далече!

© Пацо Танчев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??