Жестока присъда!
Стоиш пред мен сега с кръвясали устни,
плачеща и молеща за моята любов.
Искаш всичко да се върне както преди,
но ето, сега всичко е различно и някак си студено.
Виж, моите сълзи одавна вече пресъхнаха!
Моето сърце стана по-ледено от всякога,
но в гърдите мои нов пламък ще гори!
Твоята любов не ме интересува вече!
В онази юлска нощ, когато те видях с него,
в сърцето мое зла прокоба се втаи!
Когато те видях с него да се целуваш,
сякаш ада се строполи върху мен!
И оттогава спрях да вярвам на твоите сълзи.
И нека в тази нощ, тъй студена и мрачна,
виж моята най-жестока присъда,
да бъда сам завинаги с моята тъга.
Всяка вечер, когато лягам уморен,
аз виждам своята зла присъда,
да бъда обречен вечно да страдам.
Но краят е близо и ти си далече!
плачеща и молеща за моята любов.
Искаш всичко да се върне както преди,
но ето, сега всичко е различно и някак си студено.
Виж, моите сълзи одавна вече пресъхнаха!
Моето сърце стана по-ледено от всякога,
но в гърдите мои нов пламък ще гори!
Твоята любов не ме интересува вече!
В онази юлска нощ, когато те видях с него,
в сърцето мое зла прокоба се втаи!
Когато те видях с него да се целуваш,
сякаш ада се строполи върху мен!
И оттогава спрях да вярвам на твоите сълзи.
И нека в тази нощ, тъй студена и мрачна,
виж моята най-жестока присъда,
да бъда сам завинаги с моята тъга.
Всяка вечер, когато лягам уморен,
аз виждам своята зла присъда,
да бъда обречен вечно да страдам.
Но краят е близо и ти си далече!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Пацо Танчев Всички права запазени
