Клеймо остави ти завинаги в мен
- пулсиращ, кървав отпечатък.
Без смисъл, без причина този ден,
беляза всеки ден нататък.
Сега вървейки същата съм сякаш,
лицето с усмивката позната
и думите в безкраен наниз,
редят се да излезнат от устата.
Но белегът не могат да покрият,
печатът твой остана в душата.
Лъжливите воали все не стигат,
да скрият този отпечатък.
© Светла Димитрова All rights reserved.
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
