Жилетка от баба
Сънувам ти ръцете – с топла плетка.
И безопасната игла отпред.
Събуждам се. Последната жилетка
на топлината пази спомен блед.
Обличам я и тръгвам аз по пътя
на делниците. Времето лети.
Ръцете ти прегръщат и упътват,
през плетката за мен се грижиш ти.
Поглеждам я когато боледувам –
напомня за лимон, лъжица мед.
И да те видя пак в нощта жадувам,
но само твоят дух е с мен навред.
Как липсваш ми! А моята жилетка
самотно в гардероба си виси.
Ти обич вплете. Всяка моя клетка
по теб тъгува. Днес къде си ти?
Тогава чувам някак си гласа ти,
през времето достигнал с топлина.
И нанизът от спомени богати
припомня ми за твойта добрина.
Ще пазя песните ти във сърцето
и ще ги пея с моите деца.
Жилетката ще топли раменете
по пътя ми през хладните утра.
© Любка Славова All rights reserved.
