8 nov 2013, 11:47

Жилетка от баба 

  Poesía » Otra
865 0 9

Сънувам ти ръцете – с топла плетка.

И безопасната игла отпред.

Събуждам се. Последната жилетка

на топлината пази спомен блед.

 

Обличам я и тръгвам аз по пътя

на делниците. Времето лети.

Ръцете ти прегръщат и упътват,

през плетката за мен се грижиш ти.

 

Поглеждам я когато боледувам –

напомня за лимон, лъжица мед.

И да те видя пак в нощта жадувам,

но само твоят дух е с мен навред.

 

Как липсваш ми! А моята жилетка

самотно в гардероба си виси.

Ти обич вплете. Всяка моя клетка

по теб тъгува. Днес къде си ти?

 

Тогава чувам някак си гласа ти,

през времето достигнал с топлина.

И нанизът от спомени богати

припомня ми за твойта добрина.

 

Ще пазя песните ти във сърцето

и ще ги пея с моите деца.

Жилетката ще топли раменете

по пътя ми през хладните утра.

© Любка Славова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Благодаря ви много! Радвам се, че споменът за моята баба ви е напомнил за вашите
  • Хареса ми това трогателно посвещение, Любке!
    Бабите заслужават това!Поздравление за стихото!
    Оценявам го!
  • Трогателно и мило!
  • Много се развълнувах!Спомних си за моята баба.Дано и моите внуци на които съм изплела по нещо,подарила дребни нещица им напомнят за мен през годините,когато няма да ме има.Поздрави!
  • Любовта на баба е най-топлата, най-закрилящата, най-мила на сърцето!
    Като любимата жилетка или нещо друго, което си пазим свято завинаги...
  • Блазе му на всеки с такива спомени! Хубав стих!
  • Щастлив е всеки, който е имал мила, добра старица!
  • И ритъм, и чувство...
    Великолепен стих!
  • Много ми хареса тази вплетена в душата ти любов към баба.Да, те са нещото, от което винаги имаме нужда.
Propuestas
: ??:??