Житейска мъдрост
Седнала съм днес на прага
и мисъл ме гризе една,
опита за житейските проблеми
на внуците успях ли да предам.
Учех ги сами да кретат,
азбуката да редят,
детски стихове и песни,
приказки четях им аз.
Как с възглавници се бие,
как се рови в куп сено,
как се правят кални бани,
как се кара колело.
Как в басейн се гонят рибки,
всяка има си цена,
за най-голямата двулевка,
пет за малка. Ех, че веселба!
Как светулките да хванат
и да ги сложат на чело,
като корона да засветят,
да са принцеси все едно.
С кученцето как да тичат,
с коте да играят със кълбо,
пилците из двора как да гонят
и да ги хранят със просо.
Звънче си имат за целувка,
филийка поръсена с пипер,
грозде мачкат със краченца
когато веч е гроздобер.
Като лазерки да ги обличам,
да ги уча да редят елха,
питка коледна да месим
и как Бог е сътворил света.
Да печеме курабийки,
да търсим боядисани яйца,
към Бога да отправяме молитви,
за здраве, сила, благина.
Мартеничките къде да сложат,
баба Марта дава лев за тях.
Изгревът да посрещат със усмивка
за да е весел и денят.
А пък със фенер от тиква
злите сили гоним пак,
от къща, двор, градина
та чак до вънкашния праг.
Лагерен огън как се пали,
как се прави шишче със месце.
После в палатката заспали,
внучки, коте и мечти.
Учих ги да търсят във небето
облаче или своята звезда,
колко са красиви вечер
Млечен път и топлата луна.
Имаме си наше стихче,
когато за сън затваряме очи
уморени вече от игрите,
че утре пак бели...
Вие кажете ми успях ли
мъдростта житейска своя да предам?
Сега те вече са големи.
Какво ли още мога да им дам?
13.10.2018г.
Кети Колева
© Кети Колева All rights reserved.
