Лятото е ожънало нивите,
стърчат боси стърнищата.
Едно момиче по детски невинно
се надпреварва с птиците.
Житни класове драскат ръцете му,
изсъхнала кръв по крака.
На сламата полегнало времето,
прегърнало в унес света.
Лятото все някога си отива,
идват листопад, снегове.
Едно момиче в Божията нива
събира житни класове.
© Вяра Николова All rights reserved.
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
