Лятото е в ляво от гората.
Пътят скучен е и пуст.
Лягаш рано, рано ставаш,
за да може утре да си тук.
Бляскаво нелепа е луната.
В театър без декори,
в град, белязан с восък,
просяк спори със съдбата.
В дясно уличните лампи
пламват слепи в немотата на деня.
Вее скука от цветята.
Няма смисъл без живот.
Жив си - бързаш - за къде?
© Огрян Орешников All rights reserved.
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
