Езикът ми - нож безпощаден,
ме стори мишена удобна.
Приятелю, знам че си жаден,
но вече съм счупена стомна.

Водата ми бе животворна,
могъщество в себе си скрила.
Изтича сега безпризорна,
загубила своята сила.

Мнозина се целиха в мене,
и някой от тях ме улучи.
Душата ми - смъртно ранена,
завива в нощта като куче.

Не се опитвай приятел,
да вдъхваш живот на руина.
Дори да си майстор - ваятел,
не можеш от мъртвата глина
туптящо сърце да изваяш.
И вместо да събираш парчета,
отново почни да дълбаеш!
Върви да си търсиш късмета!

Боли те, но нямаш избор!
Пази от ръка вероломна
водата от живия извор
и новата глинена стомна!