May 30, 2019, 2:42 AM

Жива вода

  Poetry » Love
594 0 0

И този ден изтече

изтече като от пробит варел

тъка както водата си изтича 

и попива в сухата земя...

 

А варела стар с множество пробойни

кърпен неуморно

и се надявам

да запазя в него капка от живата вода...

живата вода на... любовта...

 

Какво да сторя, как да съхраня

не знам... но искам

страшно искам...

И ще се опитам...!!!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Николов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...