И този ден изтече
изтече като от пробит варел
тъка както водата си изтича
и попива в сухата земя...
А варела стар с множество пробойни
кърпен неуморно
и се надявам
да запазя в него капка от живата вода...
живата вода на... любовта...
Какво да сторя, как да съхраня
не знам... но искам
страшно искам...
И ще се опитам...!!!
© Ивайло Николов Всички права запазени