Живеем полуживи
Болят нозете от скитане
и трепери гласът ми от плач.
Жадуващи, търсещи, все нанякъде тичаме,
но често попадаме в бездна от страх.
Крием се, бягаме от загадъчни сенки,
а не знаем, че слънцето е на крачка от тях.
И лутайки се, май откриваме проблясък в тунела.
Спираме! Неуверени треперим пред нов "грях".
Ти или аз? Състезаваме се често със съдбата.
Ту до последно я морим, ту тя отново нас.
И борим се. Мечтаем да докоснем луната,
а не печелим нов живот, попаднем ли в дълбокия трап.
И щастливи, и нещастни живеем полуживи.
Ту сме себе си, ту в роля на измислени герои.
Ежедневно умираме и пак се раждаме,
а не спираме. . .
Живеем полуживи!
© Веселина Костадинова All rights reserved.
