Живот не искам скучен, монотонен!
Не искам ежедневна самота!
Надигам глас и движа се нагоре!
Не стой пред мен - помитам без да спра!
Запазих през годините душата.
По детски е наивна може би.
Подхранвах я с копнежи без остатък -
да падах, но не се сломих!
И няма да се спра да искам
в небето все високо да летя.
Живот живея истински и в ритъм
сърцето бие с моята душа!
© Диана Бунева All rights reserved.
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
