Живот
Поточе кротичко извира
и в долчинката ромоли.
В коритото си то събира
води от други планини.
Превръща се в река голяма
извила се от бряг до бряг –
животът тъй от струйка няма
потича и не спира бяг.
Вретено нишката изприда
от бяло, пухкаво вълмо;
изпира се и се навива
на стана в тежкото кросно.
Совалката в ръце чевръсти
провира се насам-натам –
заплита в чергата ни кръста
в един живот неизживян.
Тъй както слънцето подава
фитил за дневния салют
и палва в хребета жарава
през лятос с градус по на юг,
по стълбища животът слиза
стъпало, бавно и без шум –
където се не иска виза,
а всъщност и не трябва друм.
© Иван Христов All rights reserved.
