rudin (Иван Христов)
858 1444
15.08.2011 г., 19:17 ч.

Живот 

  Поезия » Друга
605 0 11

Поточе кротичко извира

и в долчинката ромоли.

В коритото си то събира

води от други планини.

Превръща се в река голяма

извила се от бряг до бряг –

животът тъй от струйка няма

потича и не спира бяг.

 

Вретено нишката изприда

от бяло, пухкаво вълмо;

изпира се и се навива

на стана в тежкото кросно.

Совалката в ръце чевръсти

провира се насам-натам –

заплита в чергата ни кръста

в един живот неизживян.

 

Тъй както слънцето подава

фитил за дневния салют

и палва в хребета жарава

през лятос с градус по на юг,

по стълбища  животът слиза

стъпало, бавно и без шум –

където се не иска виза,

а всъщност и не трябва друм.

© Иван Христов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??