Животът е суров!

Жалко, че никой за живот не е готов!

Един страда, друг се предава,

а аз... Аз какво?!

Гледам го с насмешка

и упорствам с глупост човешка.

Да го живея искам. Явно и да страдам искам!?

Себе си не предавам

и пред трудностите заставам.

Да се жалвам нямам време,

животът зъл ще ме превземе.

Животът е суров!

Жалко, че никой на живот не е научен!

Един идва, друг си отива

и си мислиш, че това е животът...

Не!

Животът е борба, за която си струва.

Животът е да си на нокти.

Да знаеш, че можеш

и да искаш да можеш.

Животът е сражение,

в което да има попадение.

Друг е въпросът –

кой за какво и срещу кого се бори

и дали себе си сам не ще някъде зарови!