Jun 27, 2019, 12:21 PM

Живот

  Poetry » Love
927 0 2

Живот

 

Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.

Трепка сърцето от заседнала любов,
гърдите горят и всеки миг си готов.
Да тръгнеш обратно в своя живот,
а аз да чакам като втрештен идиот.

Къде остана в мене жената,
трепетно обичала горката.
И дълбоко в пазвата гореща,
една душа съхранила първа среща.

Нима се трепка от нищото,
сърцето знае красивото, човешкото.
Скъта спомена за една любов,
да отхвърлиш ти си винаги готов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йонка Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за коментара
  • Разочарования винаги има, но такъв е живота, трябва да се съхраним с надеждите и мечтите си. Поздрави, Йонче!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...