Живота те дебне на всеки ъгъл,
разтърсва те, ако все пак си лъгaл,
ако сърцето ти е било невярно,
макар, че това е много коварно.
Трепка сърцето от заседнала любов,
гърдите горят и всеки миг си готов.
Да тръгнеш обратно в своя живот,
а аз да чакам като втрештен идиот.
Къде остана в мене жената,
трепетно обичала горката.
И дълбоко в пазвата гореща,
една душа съхранила първа среща.
Нима се трепка от нищото,
сърцето знае красивото, човешкото.
Скъта спомена за една любов,
да отхвърлиш ти си винаги готов.
© Йонка Янкова Всички права запазени