Изгубен (Мартин) Изгубен (Мартин)
1 8
May 8, 2007, 11:51 AM

живот

  Poetry
1.1K 0 6

О, сърце, колко тежко е да живееш така -

ден за ден, все в несрети!

О, живот мой, защо създадох те така,

защо избрах ти таз съдба,

роб на горди мисли бях,

от бурна страст кипях,

но в мене демон се всели

и всичките мечти

неусетно бързо изпепели!

Остана ми само живот

на лъжи, тревоги и борби богат,

живот на скитник,

скитащ душата си да дири!

                                                                                        марти парти;

                                                       

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мартин All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.1K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0