Sep 24, 2007, 9:19 AM

...ЖиВоТ бЕз СмИсЪл...

  Poetry
882 0 0
Понякога е трудно да вдигна глава и да продължа напред...
Понякога е трудно да гледам как нощта бавно забулва всичко наред...
Понякога е трудно да отроня и капчица сълза...
въпреки, че ми се иска да викам... да крещя...
О, Господи!... Толкова ми е трудно да се изразя...
Понякога болката в мене ме раздира...
Понякога имам чувството, че душата ми умира...
Понякога на мене ми се иска да умра...
... дали би ме спасила тази прокълната сълза?...
О, Господи!... От мъка по теб съм си загубила ума...
Ще ми кажеш ли някога,
защо живота ми без теб е празен?
Ще ми кажеш ли някога,
защо денят ми е толкова омразен?
Защо единствено нощта е моя приятелка?
Защо единствено смъртта е моя вестителка?
Знам, че ти си стара заклинателка.
Знам, че ти си моя отмъстителка,
знам, че ти си мойта мъст
и въпреки това не те желая!
Все пак с вечният успех ще те увенчая!
Преселвам се във твоите владения.
Искам да ме дариш с онези умения,
с които унищожаваш чужди свтове.
Точно тези, через които моите мечти отне!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Анита Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...