Живот като вода
Изтича ми живота бавно,
като течаща - във река - вода.
И не протича твърде равно,
но пък оставя той след мен следа.
Водата беше и студена.
Понякога ми бе гореща чак.
Но във душата охладена
аз носех трайно мъжкия си знак.
Край бреговете ми водата
бе топла. Даже ставаше за плаж.
А на реката във средата
живота си оставаше мираж.
Любими, близки и познати
плажуваха на мойте брегове.
Приятелите непризнати
изпращаха ми често студове.
Животът ми - вода изтича
и води към небесното море.
Но хлябът ми денят изпича
и още ралото ми ще оре...
© Никола Апостолов All rights reserved.
