koli4a (Никола Апостолов)
1362 3236
26.05.2016 г., 16:21 ч.

Живот като вода 

  Поезия » Философска
254 0 6

Изтича ми живота бавно,

като течаща - във река - вода.

И не протича твърде равно,

но пък оставя той след мен следа.

 

Водата беше и студена.

Понякога ми бе гореща чак.

Но във душата охладена

аз носех трайно мъжкия си знак.

 

Край бреговете ми водата

бе топла. Даже ставаше за плаж.

А на реката във средата

живота си оставаше мираж.

 

Любими, близки и познати

плажуваха на мойте брегове.

Приятелите непризнати

изпращаха ми често студове.

 

Животът ми - вода изтича

и води към небесното море.

Но хлябът ми денят изпича

и още ралото ми ще оре...

 

 

 

 

© Никола Апостолов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Все по-интересна философска лирика публикуваш, Никола! И въздействаща! Във връзка с конкретния ти стих си припомних древногръцкото възклицание: Панта рей, с едно мое допълнение: А отвътре си оставаме все същите! Сърдечен поздрав!
  • Благодаря, Приятели, за коментарите и за оценката! Трогнат съм от вниманието Ви!
    Бъдете благословени и вдъхновени! Поздрави!
  • Както винаги, будиш размисли за живота, Колич!
  • Реката на живота-като бързей,
    като милувка мокра топлина,
    като заплаха всичко да погълне.
    И бавен път към дънна тишина...

    Красиви картини си нарисувал...
  • Изключително позитивен финал...!!!
  • Да бъде благословен Животът ти, Колич! Топъл поздрав!
Предложения
: ??:??