Живот ли е с двама
Вдъхновена от едно “МЪЖКО СТИХОТВОРЕНИЕ“ – Н. Дялков
Живееш си мислиш, щастливо, спокойно.
Живота владееш. Държиш го в ръце.
Но с гръм нахлува ТОЙ непристойно.
И се намества нахално
във твойто сърце.
Влюбва те в себе си. Дързък, неканен.
Не пита, не чука, а влиза със взлом.
Разбива живота, не спазва забрани.
Разкъсва душата
и прави погром.
Жената във тебе бавно превзема.
Пълзи по ръба и в грубост, и в нежност.
Като дрога се влива във твоите вени,
правейки края
със теб неизбежен.
Със него някак си чувстваш се жива.
Събужда във теб непознати копнежи.
А с другия все по-трудно заспиваш.
И денем и нощем
вината те реже.
Бавно със чуждия ставаш по-близка.
Ръцете му търсиш. Но как е възможно?!
А другия нощем си длъжна да искаш...
И тясно се чувстваш
във своята кожа.
Изчезват и срам, и позор пред страстта.
На колене си вече пред страшната сила.
Дори и да искаш ти нямаш властта,
веднъж щом стрелата му
се е забила.
Единия с поглед душата съблича.
И с чар те обира. А теб те боли,
че другия с тебе до гроб се е вричал.
Докато смъртта
не ви раздели.
Единия с теб е в добро и във зло.
И с верига си сякаш закотвена там.
Но сърцето те дърпа към друго легло.
А то не познава
ни милост ни срам.
Години съпруга ти всичко ти дава.
А ти си се клела – със него до гроб.
Но сърцето не пита. То те предава.
И на другия бавно
превръща те в роб.
“Мъжа ти“... – твоята съвест не млъква –
“На децата баща е. И не заслужава...“
А другия нежно в сърцето се вмъква
и искаш, не искаш –
му се предаваш.
Бавно превръщаш се в кървава рана,
защото не можеш да се отдадеш.
А оставаш за винаги зла, поругана,
ако семейството си
ти предадеш.
Единия гледа те право във очите,
а другия – лошо сърцето ранил.
Но това е съдбата– боли, не боли те –
оставаш, където
е Бог отредил.
Септември 2017 В. Тодорова
© Valya Тodorova All rights reserved.
