Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.
Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.
© Вилияна Стоянова All rights reserved.
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
