Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.
Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.
© Вилияна Стоянова All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
