3.09.2006 г., 13:54

Живот ли е това

946 0 3

Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.


Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Вилияна Стоянова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Извини ме, но нещо не ми се връзва началото с края. Сякаш са две теми, за два отделни стиха.Не виждам общото между тях...
  • И по силно ще става
    ала няма лошо в това.
    Тези чувства изживява
    всеки в плен на любовта.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е силно...Харесва ми защото всеки в живота си се чувства така...но не всеки може да го опише...да го нарисува толкова добре...

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...