3 sept 2006, 13:54

Живот ли е това

  Poesía
945 0 3

Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.


Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.


¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Вилияна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Извини ме, но нещо не ми се връзва началото с края. Сякаш са две теми, за два отделни стиха.Не виждам общото между тях...
  • И по силно ще става
    ала няма лошо в това.
    Тези чувства изживява
    всеки в плен на любовта.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е силно...Харесва ми защото всеки в живота си се чувства така...но не всеки може да го опише...да го нарисува толкова добре...

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...