3 sept 2006, 13:54

Живот ли е това 

  Poesía
685 0 3

Живея живот окован от вериги
и губя се в гъста мъгла.
Живея в свят с обиди -
"живот ли е това"?
Крещи в мене сърцето,
извива се, умира в самота.
Търси топлина от момчето,
което заспива до мене сега.
Очите се пълнят със сълзи
и жадно се молят в ноща,
устните... в жарава горят
и търсят капка вода.


Така си минават дните.
Годините бавно летят.
Все още се пълнят очите,
устните... по силно горят.


© Вилияна Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Извини ме, но нещо не ми се връзва началото с края. Сякаш са две теми, за два отделни стиха.Не виждам общото между тях...
  • И по силно ще става
    ала няма лошо в това.
    Тези чувства изживява
    всеки в плен на любовта.

    Поздрав и усмивка.
  • Много е силно...Харесва ми защото всеки в живота си се чувства така...но не всеки може да го опише...да го нарисува толкова добре...
Propuestas
: ??:??