Живот на сън
Не съм звездата във небето,
не съм вампирът в мрака черен,
но аз живея само във нощта, където
останал съм на теб, любима, верен.
Откакто си отиде,
денят за мен е непосилно бреме
и само чакам да отмине
това изгубено за мене време.
Аз знам, ще дойде пак нощта
и в сънищата ми ще се явиш,
една безкрайна истинска мечта,
осмислила живота ми, ще ме цериш
от болката, която денем ме убива,
ще ме лекуваш със любовна топлина,
не позволявайки кръвта ми да изстива,
ще бъдем пак отново заедно
по всичките места, белязани от нашата любов,
немислейки кое е истинско, кое е праведно,
осланяйки се на един първичен зов,
изтръгнат от недрата на сърцата ни,
затворени под спуснатите ми клепачи,
нехаещи за суетата, що е вън,
нетърсещи ни отговори, ни задачи,
щастливи в този наш живот на сън.
© Петър Трифонов All rights reserved.
