Jul 31, 2011, 2:34 PM

Живот на вересия 

  Poetry » Other
931 0 22

Пропил се бе съвсем!... Не беше лош,

а бе добряк, приятен и забавен...

но днес на масата седи не той – сархош,

от близки и приятели забравен!

 

След пет по сто, усетил се пиян,

все още стиска чашка за "Наздраве!",

гаврътва я на екс и тръгва сам

към своя дом, от всички изоставен...

 

Изкъркал е последния си лев,

но след "кръгом" пак влиза в бирхалето.

Отдавна друго не му прави кеф,

освен да се здрависва със шишето:

 

– Изпих бутилка... чувствам се добре...

Ама не се ли, бармане, срамуваш?...

Сипи ми още чашка... айде, беее,

налей ми... май започна да хитруваш?!

 

Решил си да си правиш с мен кодош!

Какво като е празно портмонето –

аз мога тук да пия цяла нощ:

от теб – ракията, от мен – мезето!...

 

Но барманът е свикнал да пои!

Усмихва се на празната кесия,

налива чашка и по сто брои:

не пиене – живот на вересия!

© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??