Живот на вересия
Пропил се бе съвсем!... Не беше лош,
а бе добряк, приятен и забавен...
но днес на масата седи не той – сархош,
от близки и приятели забравен!
След пет по сто, усетил се пиян,
все още стиска чашка за "Наздраве!",
гаврътва я на екс и тръгва сам
към своя дом, от всички изоставен...
Изкъркал е последния си лев,
но след "кръгом" пак влиза в бирхалето.
Отдавна друго не му прави кеф,
освен да се здрависва със шишето:
– Изпих бутилка... чувствам се добре...
Ама не се ли, бармане, срамуваш?...
Сипи ми още чашка... айде, беее,
налей ми... май започна да хитруваш?!
Решил си да си правиш с мен кодош!
Какво като е празно портмонето –
аз мога тук да пия цяла нощ:
от теб – ракията, от мен – мезето!...
Но барманът е свикнал да пои!
Усмихва се на празната кесия,
налива чашка и по сто брои:
не пиене – живот на вересия!
© МАРИАН КРЪСТЕВ All rights reserved.
