Живот назаем
пренебрегнато от хорската любов.
На хиляди парчета строшено е лицето
прекалено крехко за суровия живот.
Мисли пръснати сред горските пътеки
в предсмъртна агония се гърчат.
Думи постлани върху листата меки
върху тях да полетят се мъчат.
Заблудени и слаби покорно мълчим
живот назаем ден за ден живеем/
Пред кръстопъти хиляди стоим
за искрица щастие копнеем.
© Биляна Радоева All rights reserved.
Поздрав!
