18 нояб. 2006 г., 13:33

Живот назаем  

  Поэзия
1164 0 4
Сред прах и мръсотия се търкаля сърцето
пренебрегнато от хорската любов.
На хиляди парчета строшено е лицето
прекалено крехко за суровия живот.
Мисли пръснати сред горските пътеки
в предсмъртна агония се гърчат.
Думи постлани върху листата меки
върху тях да полетят се мъчат.
Заблудени и слаби покорно мълчим
живот назаем ден за ден живеем/
Пред кръстопъти хиляди стоим
за искрица щастие копнеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Радоева Все права защищены

Предложения
: ??:??