18.11.2006 г., 13:33

Живот назаем

1.4K 0 4
Сред прах и мръсотия се търкаля сърцето
пренебрегнато от хорската любов.
На хиляди парчета строшено е лицето
прекалено крехко за суровия живот.

Мисли пръснати сред горските пътеки
в предсмъртна агония се гърчат.
Думи постлани върху листата меки
върху тях да полетят се мъчат.

Заблудени и слаби покорно мълчим
живот назаем ден за ден живеем/
Пред кръстопъти хиляди стоим
за искрица щастие копнеем.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Биляна Радоева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...