Живот прекрасен, колко си велик
В пролетната нощ чувството открихме,
под лунните лъчи ръцете се преплитат.
Сърцата си на любовта посветихме,
вълшебни думи от мен до теб долитат.
Привличащо и нежно очите ти блестят.
Моя прелест, най-любима на света,
душите ни щастливия живот творят.
Ти си жена родена от лилавата дъга.
Погледът ти жарък пали клади в мен,
в плен сме на влюбения звезден миг.
Благословен е днешният възторжен ден.
Ех, живот прекрасен, колко си велик!
Ще изминат знам още хиляди години
под знака на вечните небесни светила,
но обичта ни чрез следи незабравими
ще остави трайна диря във вечността.
© Васил Георгиев All rights reserved.
