Oct 5, 2012, 11:00 AM

Живота мой...

  Poetry » Other
997 0 3


Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...

Живота мой си е изцяло мой...
и аз, понеже много го харесвам,
наместо често да ме мачка той,

оставя се сама да го замесвам...
Като тесто под можещите ми ръце
или като конци марионетни...
изцяло подчинен на моето сърце,
предпазена от чувства мимолетни.
Един живот, разбран и споделен,
с готови отговори на въпроси сложни,
във който няма без усмивка ден -
орисан със мечти възможни...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ирена Георгиева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Лирическата да сбъдва всички мечти
    Поздрави!
  • Благодаря Мария
  • На това стих.ще ви отвърна с едно мое което искам да Ви поздравя Ирена
    Живот
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!
    Радвах се,
    живях,греших,обичах
    по моя път видях неща безброй.
    Но какво пък?-да спра
    и да влизам в спор
    с никого не искам!
    Това не е в моя нрав.
    Искрените хора тъй обичам
    на лицимерите обръщам гръб!
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!

    Всеки живот по своемо си е даден на него и нека го изживей така както той реши1Харесах-успех!

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...