renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
5.10.2012 г., 11:00

Живота мой...

1K 0 3


Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...

Живота мой си е изцяло мой...
и аз, понеже много го харесвам,
наместо често да ме мачка той,

оставя се сама да го замесвам...
Като тесто под можещите ми ръце
или като конци марионетни...
изцяло подчинен на моето сърце,
предпазена от чувства мимолетни.
Един живот, разбран и споделен,
с готови отговори на въпроси сложни,
във който няма без усмивка ден -
орисан със мечти възможни...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • katerina- (Катя Вангелова)
    katerina- (Катя Вангелова)
    Лирическата да сбъдва всички мечти
    Поздрави!
  • renika67 (Ирена Георгиева)
    renika67 (Ирена Георгиева)
    Благодаря Мария
  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    На това стих.ще ви отвърна с едно мое което искам да Ви поздравя Ирена
    Живот
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!
    Радвах се,
    живях,греших,обичах
    по моя път видях неща безброй.
    Но какво пък?-да спра
    и да влизам в спор
    с никого не искам!
    Това не е в моя нрав.
    Искрените хора тъй обичам
    на лицимерите обръщам гръб!
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!

    Всеки живот по своемо си е даден на него и нека го изживей така както той реши1Харесах-успех!

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Поезия 6.3K 4.9

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поезия 4.4K 5.0

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Поезия 5.9K 5.0

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Поезия 4.9K 5.0

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поезия 5.7K 5.0