renika67 (Ирена Георгиева) renika67 (Ирена Георгиева)
150
5.10.2012 г., 11:00

Живота мой...

998 0 3


Живота мой във двете ми ръце събран,
за някой може би богат, за други беден,
от всеки по различному разбран,
самата аз нарекла бих го - меден...

Живота мой си е изцяло мой...
и аз, понеже много го харесвам,
наместо често да ме мачка той,

оставя се сама да го замесвам...
Като тесто под можещите ми ръце
или като конци марионетни...
изцяло подчинен на моето сърце,
предпазена от чувства мимолетни.
Един живот, разбран и споделен,
с готови отговори на въпроси сложни,
във който няма без усмивка ден -
орисан със мечти възможни...

03.10.2012
Ирена Георгиева

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ирена Георгиева Всички права запазени

Моля, оценете по съвест

Коментари

  • katerina- (Катя Вангелова)
    katerina- (Катя Вангелова)
    Лирическата да сбъдва всички мечти
    Поздрави!
  • renika67 (Ирена Георгиева)
    renika67 (Ирена Георгиева)
    Благодаря Мария
  • mariqslavova1947 (Мария)
    mariqslavova1947 (Мария)
    На това стих.ще ви отвърна с едно мое което искам да Ви поздравя Ирена
    Живот
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!
    Радвах се,
    живях,греших,обичах
    по моя път видях неща безброй.
    Но какво пък?-да спра
    и да влизам в спор
    с никого не искам!
    Това не е в моя нрав.
    Искрените хора тъй обичам
    на лицимерите обръщам гръб!
    Каквото и да казвам
    пак ще го повторя.
    Този мой живот
    е само мой!

    Всеки живот по своемо си е даден на него и нека го изживей така както той реши1Харесах-успех!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Поезия 5.6K 5.0

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Поезия 4.5K 5.0

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поезия 5K 5.0

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поезия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Поезия 5.7K 5.0

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Поезия 7K 5.0