Mar 24, 2008, 5:26 PM

Животът... 

  Poetry » Phylosophy
762 0 19
Животът е... живот - защо ли?!
Да ни превръща
                    в образ и подобие,
                                  и в... сенки,
когато ни е трудно да живеем
и се завръщаме
                   със мъртвото... вълнение.
И без съмнение за Утре,
                  изпразнени
                                 болезнено от
свойта същност.
Запомнили
                 единствено Молитвите
(дано ни чуе Бог!),
които
                 като че прииждаха
                             със прилива...
Последните огризки
                захвърлихме на псетата
(за да сме Чисти),
които  давеха се помежду си.
 А ние...
               неистово насъсквахме ги,
без да кажем нищо.
              Последни измерения -
                            по видело...
А после
             Слънцето
                           като че... навярно
             ще залезе.  (Дали завинаги?)
И ще е тъмно,
                          много тъмно...
Във онзи миг,
            когато на колене
                         за сетен път
 от себе си
                        ще се отричаме,
ще се кълнем пред Бог
(нима сме богоравни?! Никога!),
                        че ще настане Светлина, 
                                                   след нас...
 

© Нели All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??