24.03.2008 г., 17:26

Животът...

935 0 19
Животът е... живот - защо ли?!
Да ни превръща
                    в образ и подобие,
                                  и в... сенки,
когато ни е трудно да живеем
и се завръщаме
                   със мъртвото... вълнение.
И без съмнение за Утре,
                  изпразнени
                                 болезнено от
свойта същност.
Запомнили
                 единствено Молитвите
(дано ни чуе Бог!),
които
                 като че прииждаха
                             със прилива...
Последните огризки
                захвърлихме на псетата
(за да сме Чисти),
които  давеха се помежду си.
 А ние...
               неистово насъсквахме ги,
без да кажем нищо.
              Последни измерения -
                            по видело...
А после
             Слънцето
                           като че... навярно
             ще залезе.  (Дали завинаги?)
И ще е тъмно,
                          много тъмно...
Във онзи миг,
            когато на колене
                         за сетен път
 от себе си
                        ще се отричаме,
ще се кълнем пред Бог
(нима сме богоравни?! Никога!),
                        че ще настане Светлина, 
                                                   след нас...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....