24.03.2008 г., 17:26

Животът...

941 0 19
Животът е... живот - защо ли?!
Да ни превръща
                    в образ и подобие,
                                  и в... сенки,
когато ни е трудно да живеем
и се завръщаме
                   със мъртвото... вълнение.
И без съмнение за Утре,
                  изпразнени
                                 болезнено от
свойта същност.
Запомнили
                 единствено Молитвите
(дано ни чуе Бог!),
които
                 като че прииждаха
                             със прилива...
Последните огризки
                захвърлихме на псетата
(за да сме Чисти),
които  давеха се помежду си.
 А ние...
               неистово насъсквахме ги,
без да кажем нищо.
              Последни измерения -
                            по видело...
А после
             Слънцето
                           като че... навярно
             ще залезе.  (Дали завинаги?)
И ще е тъмно,
                          много тъмно...
Във онзи миг,
            когато на колене
                         за сетен път
 от себе си
                        ще се отричаме,
ще се кълнем пред Бог
(нима сме богоравни?! Никога!),
                        че ще настане Светлина, 
                                                   след нас...
 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нели Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...