May 17, 2011, 10:10 AM

Животът

  Poetry » Other
1.2K 0 1

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Някой ще каже ли какво е това?

Нима е просто брътвеж от слова?

Слова без никаква стойност,

избрани на произвола на нечия волност?

Слова, които за нас нищо не значат,

безсмислени, в речта бавно се влачат?

 

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Да, не можеш да докоснеш нищо от това,

както докосваш зелената лятна трева.

Не можеш да ги зърнеш нито за миг,

както не можеш да чуеш техния вик.

Няма как да ги вкусиш,

както и аромата им да подушиш.

Но да ги почувстваш, изпиташ,

можеш ли – другите недей да питаш.

Дори и да си пуста степ,

надникни дълбоко в теб.

Да, сега разбираш, нали?

Че съдиш веднага, съжали.

Наистина това не е брътвеж,

на езика безсмислен кроеж.

Зад на вид простата си външност

тези думи крият друга същност.

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Съдба - по нейните стъпки

се определят нашите постъпки.

Любов – тя смелост вдъхва,

злото кара да настръхва.

Добрината трябва да ни ръководи,

към високи върхове да ни води.

Радост – за нея всички милеем,

за сладостта ù любима копнеем.

Мечтите си се борим да осъществим,

провала им се мъчим да предотвратим.

Тъгата, макар да не искаме, е ясно,

много често хваща ни на тясно.

Горчивина от нея остава,

но и тя все пак се преодолява.

 

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Да, от това изграден е животът,

на който ние сами сме пилотът.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Любослава All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...