Животът

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Някой ще каже ли какво е това?

Нима е просто брътвеж от слова?

Слова без никаква стойност,

избрани на произвола на нечия волност?

Слова, които за нас нищо не значат,

безсмислени, в речта бавно се влачат?

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Да, не можеш да докоснеш нищо от това,

както докосваш зелената лятна трева.

Не можеш да ги зърнеш нито за миг,

както не можеш да чуеш техния вик.

Няма как да ги вкусиш,

както и аромата им да подушиш.

Но да ги почувстваш, изпиташ,

можеш ли – другите недей да питаш.

Дори и да си пуста степ,

надникни дълбоко в теб.

Да, сега разбираш, нали?

Че съдиш веднага, съжали.

Наистина това не е брътвеж,

на езика безсмислен кроеж.

Зад на вид простата си външност

тези думи крият друга същност.

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Съдба - по нейните стъпки

се определят нашите постъпки.

Любов – тя смелост вдъхва,

злото кара да настръхва.

Добрината трябва да ни ръководи,

към високи върхове да ни води.

Радост – за нея всички милеем,

за сладостта ù любима копнеем.

Мечтите си се борим да осъществим,

провала им се мъчим да предотвратим.

Тъгата, макар да не искаме, е ясно,

много често хваща ни на тясно.

Горчивина от нея остава,

но и тя все пак се преодолява.

Живот – съдба, любов, добрина,

радост, мечти, тъга, горчивина.

Да, от това изграден е животът,

на който ние сами сме пилотът.