Aug 18, 2010, 9:15 PM

Животът човешки

  Poetry
713 0 5

Любов, раздяла, мъка,

отново кратка радост,

пак среща и разлъка,

невъзвратима младост.

 

Носталгия, утеха,

нахакан оптимизъм,

издънка след успеха,

престорен непукизъм.

 

Годеж, звън на камбани

и крачката фатална:

двамина са събрани

във клетката венчална.

 

Скандали и нападки,

но ето ти и тебе -

в примирията кратки

плачът на малко бебе.

 

Безсъние, проблеми

и куп мечти съдрани,

кавги, деца големи,

пак сватбени камбани...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валерия Тодорова All rights reserved.

Comments

Comments

  • И всичко се повтаря с безумие и радост
    чак до последна гара с табелка сива : "Старост" .
    ХАРЕСАХ!
  • Така си е!Няма нищо ново под слънцето, освен поредния ти чудесен стих!
  • хе-хе, същинска олелия !!
  • ОХ, като четох стихотворението се сетих и за едни други камбани, дето ги има в живота, но като си помисля те са извън кръговрата му и наистина не им е мястото тук.
    Поздрав!
  • Краговрат... човешкият живот е така суров и така бързо минава сред провали и висоти.
    Поздравления за стихът ти

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...