18.08.2010 г., 21:15

Животът човешки

712 0 5

Любов, раздяла, мъка,

отново кратка радост,

пак среща и разлъка,

невъзвратима младост.

 

Носталгия, утеха,

нахакан оптимизъм,

издънка след успеха,

престорен непукизъм.

 

Годеж, звън на камбани

и крачката фатална:

двамина са събрани

във клетката венчална.

 

Скандали и нападки,

но ето ти и тебе -

в примирията кратки

плачът на малко бебе.

 

Безсъние, проблеми

и куп мечти съдрани,

кавги, деца големи,

пак сватбени камбани...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • И всичко се повтаря с безумие и радост
    чак до последна гара с табелка сива : "Старост" .
    ХАРЕСАХ!
  • Така си е!Няма нищо ново под слънцето, освен поредния ти чудесен стих!
  • хе-хе, същинска олелия !!
  • ОХ, като четох стихотворението се сетих и за едни други камбани, дето ги има в живота, но като си помисля те са извън кръговрата му и наистина не им е мястото тук.
    Поздрав!
  • Краговрат... човешкият живот е така суров и така бързо минава сред провали и висоти.
    Поздравления за стихът ти

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...