18.08.2010 г., 21:15 ч.

Животът човешки 

  Поезия
499 0 5

Любов, раздяла, мъка,

отново кратка радост,

пак среща и разлъка,

невъзвратима младост.

 

Носталгия, утеха,

нахакан оптимизъм,

издънка след успеха,

престорен непукизъм.

 

Годеж, звън на камбани

и крачката фатална:

двамина са събрани

във клетката венчална.

 

Скандали и нападки,

но ето ти и тебе -

в примирията кратки

плачът на малко бебе.

 

Безсъние, проблеми

и куп мечти съдрани,

кавги, деца големи,

пак сватбени камбани...

© Валерия Тодорова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • И всичко се повтаря с безумие и радост
    чак до последна гара с табелка сива : "Старост" .
    ХАРЕСАХ!
  • Така си е!Няма нищо ново под слънцето, освен поредния ти чудесен стих!
  • хе-хе, същинска олелия !!
  • ОХ, като четох стихотворението се сетих и за едни други камбани, дето ги има в живота, но като си помисля те са извън кръговрата му и наистина не им е мястото тук.
    Поздрав!
  • Краговрат... човешкият живот е така суров и така бързо минава сред провали и висоти.
    Поздравления за стихът ти
Предложения
: ??:??