18 авг. 2010 г., 21:15

Животът човешки

718 0 5

Любов, раздяла, мъка,

отново кратка радост,

пак среща и разлъка,

невъзвратима младост.

 

Носталгия, утеха,

нахакан оптимизъм,

издънка след успеха,

престорен непукизъм.

 

Годеж, звън на камбани

и крачката фатална:

двамина са събрани

във клетката венчална.

 

Скандали и нападки,

но ето ти и тебе -

в примирията кратки

плачът на малко бебе.

 

Безсъние, проблеми

и куп мечти съдрани,

кавги, деца големи,

пак сватбени камбани...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валерия Тодорова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • И всичко се повтаря с безумие и радост
    чак до последна гара с табелка сива : "Старост" .
    ХАРЕСАХ!
  • Така си е!Няма нищо ново под слънцето, освен поредния ти чудесен стих!
  • хе-хе, същинска олелия !!
  • ОХ, като четох стихотворението се сетих и за едни други камбани, дето ги има в живота, но като си помисля те са извън кръговрата му и наистина не им е мястото тук.
    Поздрав!
  • Краговрат... човешкият живот е така суров и така бързо минава сред провали и висоти.
    Поздравления за стихът ти

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...