Aug 2, 2012, 9:59 PM

Животът, дъхав и суров 

  Poetry » Other
693 0 8

Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни.

Но всъщност не изпитвам жал,
когато ме замерят с кал
или с коноп, или с брокат
плетат въже за моя врат,
или за моя идеал.

По-силен съм от вълкодав,
щом твърдо вярвам, че съм прав –
юмрукът ми е кадифен,
но в спор и в бой - непобеден,
калéн метал е моят нрав.

Животът, дъхав и суров,
за мене е Божествен зов,
разлистващ вечната гора –
за него аз не ща да мра,
но да живея съм готов.

© Владимир Виденов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Поздрав на смелия въпрекист!
    Интересна форма, добро внушение,чудесно защитена идея!
  • А така!
  • Животът заслужава да се живее, защото е единствен и само наш!
    Харесах, Владо!
  • Връзката между форма и съдържание е много по-сложна от просто насилие на едното над другото. А "свободният стих" (смешно понятие) е възможен само като различен от класическия, т.е. с.с. няма собствена стойност.

    А стихотворението на vladun е хубаво.
  • Джак, неконвенционални са и коментарите, и стиховете ти, а аз, поне пред себе си, минавам за широко скроен, понякога пиша и в свободен стих, ако това означава нещо...Наздраве!
  • Сигурен бях,че бъркам някъде в съжденията си.Само дето хич не съм сбъркал с правописа.Беше си чист триумф на волята.Мерси за бирите.
    Джак
  • Точно разчетено, Анастасия, благодаря ти!

    Джак, мен, не зная защо те дразни формата - ако четири бири ще решат проблема - черпя И от мен да знаеш, че се пише "неовладеният".
  • Струва ми се, че неувладеният стремеж към определена стихотворна форма твърде често води към двусмислие , нелепост и тъжни асоциации.Бих желал да си въобразя, че посланието е същинския господар на всяка поетична форма.
    Бих желал още четири бири.

    Джак
Random works
: ??:??