Животът, дъхав и суров
Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни.
Но всъщност не изпитвам жал,
когато ме замерят с кал
или с коноп, или с брокат
плетат въже за моя врат,
или за моя идеал.
По-силен съм от вълкодав,
щом твърдо вярвам, че съм прав –
юмрукът ми е кадифен,
но в спор и в бой - непобеден,
калéн метал е моят нрав.
Животът, дъхав и суров,
за мене е Божествен зов,
разлистващ вечната гора –
за него аз не ща да мра,
но да живея съм готов.
© Владимир Виденов All rights reserved.
