Животът, дъхав и суров
Когато някой ме рани,
сломен изглеждам, отстрани
ще си речеш: каква печал
тоз странник в шепа е събрал
през смутните житейски дни.
Но всъщност не изпитвам жал,
когато ме замерят с кал
или с коноп, или с брокат
плетат въже за моя врат,
или за моя идеал.
По-силен съм от вълкодав,
щом твърдо вярвам, че съм прав –
юмрукът ми е кадифен,
но в спор и в бой - непобеден,
калéн метал е моят нрав.
Животът, дъхав и суров,
за мене е Божествен зов,
разлистващ вечната гора –
за него аз не ща да мра,
но да живея съм готов.
© Владимир Виденов Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
-
А така!
-
Животът заслужава да се живее, защото е единствен и само наш!
Харесах, Владо! -
Връзката между форма и съдържание е много по-сложна от просто насилие на едното над другото. А "свободният стих" (смешно понятие) е възможен само като различен от класическия, т.е. с.с. няма собствена стойност.
А стихотворението на vladun е хубаво. -
Джак, неконвенционални са и коментарите, и стиховете ти, а аз, поне пред себе си, минавам за широко скроен, понякога пиша и в свободен стих, ако това означава нещо...Наздраве!
-
Сигурен бях,че бъркам някъде в съжденията си.Само дето хич не съм сбъркал с правописа.Беше си чист триумф на волята.Мерси за бирите.
Джак -
Точно разчетено, Анастасия, благодаря ти!
Джак, мен, не зная защо те дразни формата - ако четири бири ще решат проблема - черпя
И от мен да знаеш, че се пише "неовладеният". -
Струва ми се, че неувладеният стремеж към определена стихотворна форма твърде често води към двусмислие , нелепост и тъжни асоциации.Бих желал да си въобразя, че посланието е същинския господар на всяка поетична форма.
Бих желал още четири бири.
Джак
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
Интересна форма, добро внушение,чудесно защитена идея!