Животът е спектакъл
Всеки ден е сцена театрална.
Всеки носи собствени декори,
и повлича в орис карнавална
набелязаните си актьори.
Слагаме си маски и орисани
мъчим се на тях да сме покорни,
да играем ролите написани,
да творим измислици безспорни.
А когато ний сами поискаме
да сме режисьори на спектакъла
виждаме, че няма роли истински,
но без тях – актьори се разбягаха...
Всеки е загубил свойта същност
и не знае как да реагира...
Не намира дом. И път до вкъщи,
а живота труден не разбира
и... отново в театъра се връща.
© Антоанета Иванова All rights reserved.
