Животът е това...
Искри изгасват в нощното небе,
а вятърът раздухва пепелта.
В огнището догаря нечие сърце.
Туптяло с пламъка на обичта.
Една любов родена в самота.
Спасителният път в живота.
Понесла е прекрасна светлина.
Далеч от ритъма на скота.
Но бързо всичко изгоря.
Мечтите, паяжина нежна.
Събирала тя в утрото роса.
Искряща с белотата снежна.
Душа изпълнена със цветове.
Преминала щастлива под дъгата.
Открила сред звездите светове.
Създадени ефирни в тишината.
Във вечния забързан свят.
Един се ражда, а пък друг умира.
Остава само сивият му цвят.
Дъгата в облаците се прибира.
И вече е събрана пепелта.
във урна над изгаснала камина...
© Гедеон All rights reserved.
