Животът има хиляди души
Живот ли бе? Непрекипяло вино.
Въвеждане на нов световен ред.
И махмурлук, щом празникът отмина.
Мечтите му - останки от банкет.
И сдърляха се уличните псета,
и всяко си откъсна по парче.
И позаши крилете си поетът,
пробитата душа - да не тече.
Съдраните копнежи полетяха,
животът се подсмихна - под мустак.
Клошарите дори не ги събраха -
с мечти да се нахранят няма как.
Остана сам и тъжен, след потопа,
един объркан и несръчен Ной,
изпива тайно комката на попа
и кани Бог, но трезвеник е Той.
Поетът, със завидно постоянство,
разплаканите времена теши.
И знае, щом разсъмне - след пиянство,
животът има хиляди души.
© Надежда Ангелова All rights reserved.
