Животът на смъртните
Ако се питате някога, дали отново ще видите нечии топли очи. Примирете се, в огледалото вижте, усмихнете се, те не са там и няма да бъдат. Не можем да желаем живота на смъртните, било то само за ден.
Чуй този звън на безброй барабани!
Чуй този ритъм стремглав
в телата от страст обладани
сплетени в невидима сплав.
Пясъчните имена изстиват
след поредната вълна.
Горите от живот преливат
светят във вътрешността.
На къде вървиш?
Не ме ли чуваш през кълбета дим?
Нима кървиш
от спомен стар, любим?
В дишаща гневна обвивка
на острова негостоприемен
се крие една щастливка
дарена с чар неземен.
Да, колебаеш се, виждам това,
очите ти гледат назад
без мисли, без слова.
Само тих, безбрежно син ад.
© Радост Димитрова All rights reserved.
