Животът ни – театрална комедия.
Сцена, на която ние сме актьори.
Тъжна и жалка елегия,
в която всеки със зъби и нокти се бори.
А нашата публика, не,
не се състои от весели хора.
Публика е нашата съдба.
Тя кани нагло всички чувства по света.
Омраза, щастие, любов.
Злоба, силна завист – тъжен зов.
Да ни управляват
всички нас актьори като марионетки. ...