Dec 16, 2008, 12:52 AM

Животът ни театрална комедия

  Poetry
950 0 3
Животът ни – театрална комедия.
Сцена, на която ние сме актьори.
Тъжна и жалка елегия,
в която всеки със зъби и нокти се бори.

А нашата публика, не,
не се състои от весели хора.
Публика е нашата съдба.
Тя кани нагло всички чувства по света.

Омраза, щастие, любов.
Злоба, силна завист – тъжен зов.

Да ни управляват
всички нас актьори като марионетки.
Безпощадно да заключват душите ни
в тесните сценични клетки.

И бавно, но славно, тази театрална комедия
превръща се в жалка пародия.
А ние смешници, актьори,
продължаваме да играем своите роли.

И обръщаме се с надежда към публиката-съдба
и протягаме само бавно ръка.
За по-добър живот, за спокойна душа.
Молитва – нашата смешна наивна игра.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Радена All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря за критиките, но не смаятам да го променям
  • А нашата публика, не,
    не се състои от весели хора.
    Публика е нашата съдба.
    Тя кани нагло всички чувства по света.
    ......................
    Харесва ли ти така поднесено?
    На мен не!
  • темата е много експлоатирана
    а пък и клишетата са повечко

    "И бавно, но славно, тази театрална комедия
    превръща се в жалка пародия." - ???

    поогледай го пак

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...